Богът на Изгубените

Ахахаха... рпто, което уж успях да спася... спокойно, самото рп е наред, само дето профила на моя герой липсва... така че ще го напиша наново


Име: Ноа
Години: 19
Характер: Мил, отзивчив, винаги помага с каквото може. Така го знаят из селото. стари и млади, никой не казва лоша дума за него. Майка му и баща му доста строго са го възпитали, за това момчето уважава възрастните. Но след като предлага да напуснат острова, всички започват да го мислят за луд. Цялото му семейство, както и тези не приятелите му, биват одумвани от старите баби. Казват, че родителите са виновни, за дето децата им имат такива налудничави идеи. Както и да е, Ноа все пак не се отказва и заедно с 'лудите' си приятели, успява да сбъднат мечтата си-да напуснат острова.
Снимка:


Име: Лилирара
Години: 19
Характер: Буйна, готова да се впусне в боя в името на истината и нейното благо, естествено. От нейното племе я наричат 'огнено момиче', тъй като бързо се пали и умее да унищожава всичко по пътя си. Баща и е нещо като шеф на племето им, така че е възпитана, че за доброто на народа си, тя трябва да бъде готова да даде и живота си. Израснала е в щастливо семейство и обожава по-малкият си брат. Но преди 2 години при едно от нападенията на Найлите, той, както и майка и, изчезват. Все още не се знае дали те са живи или мъртви. Онзи период беше доста тежък и за Лилирара, и за баща, а с тях и цялото племе страдаше. Както и да е, това е нещо, за което ще ви разкрия повече в постовете =)
Снимка:

Героят на Elfian:

Лично Запознанство:
*детски радостен акцент* Здравейте! Казвам се Кайто и съм на 12!! Аз съм малкия брат на Шилин. Обичам да се закачам с хората и да правя пакости. Например вчера уцелих вожда на племето с прашката по главата. Хи-хи-хи... Днес пък издебнах кака и я намокрих с един леген вода. Беше много смешна! Днес тя и нейните приятели ще изпробват лодката. Ще бъде забавно! Искат да бягаме на друг остров, да опознаем други земи! Ако останалите от племето разберат, ще ни скъсат ушите. Между другото кака ми си харесва... *запушена уста* ммммммм... Добре де, няма да им казвам! Те сами ще разберат, докато четат Хайде, сега чао, че отивам да си търся камъчета за прашката.

Описание:
Нисък, малък, ухилен, рошав, с палави очи, вре си носа къде му не е работа. Забавлява се по цял ден, дразни другите, прави пакости, смее се постоянно, мрази да му забраняват т'ва и онова, тайничко си взима неща без разрешение от тук и от там. С една дума: веселяк.
(Няма ви картинките, така че ми ги пратете, даже може и само линкче, за да ги сложа тук. Гомен
)

Героят на... Дори? о.О" Как ти е никнейма тук?

Име: Heoми
Години: 17 /почтииии 18/
Характер: Има доста труден характер. Упорита е, горда и доста агресивна на моменти. Но също така е и самотна ... много лоялна и pretty груба О,о Баща й е загинал по време на битка с ..... Нигерите / забравих им името/ затова живее с майка си и по-голямата й сестра. Обожава тялото си и и харесва да го показва. Мъжките погледи не я притесняват ... нито женските x,x Носят се слухове из селото, че била еди си каква, затова и майка й я гони от тях. /ама това става в началото на рп-то XD/ Има само един човевек на който се доверява и това е Ноа. Той винаги й е бил нещо като пример в живота. Обича животните о,о
Снимка: КОНТРАБАНДА

Героят на Гери...

Име: Шилин [ Пак в името има Лин ^^'''''''''''' ]
Години: На 17 ^^
Характер: Макар да е на 17 , Шилин изглежда като по-малка. Срамежлива е и когато е около момчета .. Мълчи , изчервява се като домат и .. Има много детско и тихо гласче .. И има доста досаден малък брат [ запознахте се с него малко по - горе ] Не гледа къде ходи .. Разсеяна , живее някъде из облаците .. Често приятелките й я наричат Мис Голямо Въображение .. Други подробности .. Нужно ли е да казвам ? xD
Снимка: Ей я ^^ бтв : знам , че това е Hatsune Miku ..

Героят на Лий:

Моята героиня се казва Луна и е на 16. години. Характерът й е непостоянен. Понякога е изключително мила и весела, но понякога се замисля за разни тъжни неща и за дълго се затваря в себе си. Като изключим променливите й настроения, Луна е едно нормално момиче, израснало в патриархална среда. Родителите й са сериозни, но също така – набожни и спазващи старите традиции. Луна, за тяхно голямо съжаление, не
прилича на тях, за което родителите й я наказват по всякакъв начин. Тя, без да се замисля, продължава да се присмива на традициите и ги смята за отживелица. За да може спокойно да се наслаждава на живота, тя често навлиза навътре в острова и там стои цял ден и цяла нощ. Веднага щом разбира за това доста
интересно приключение, което бива планирано, се съгласява, знаейки, че няма да може много да помогне, заради нейната несръчност. Луна радостно очаква да напусне острова, но скоро разбира, че това, което я чака, не е никак лесно и забавно...



Ъм, това са героите, чакам да ми пратите снимки ^^

Сега ще кача цялото РП в няколко поста (колкото е нужно о.о'), но не помня кой какво е писал така че...
Ще изчакате, докато не кажа, че е готово за писане


Edit:
Реших друго. Всеки, който иска да пише в рпто, или да го има (отнася се задължително до уасниците) ще си свали файла (който не е в прекрасно състояние ) и ще си го прочете ^^
Иначе се налага всяко отделно мнение да го слагам.. отделно о.О демек да изпиша 2 страници с мнения, само за да възстановя старите ;/ Почваме си на чисто.

~after 10 min...
Ъм.. нов проблем... къде да кача .doc file, за да можете да го сваляте о,о''' gomenne

Edit 2:

Богът на Изгубените!!!

Здравейте отново мили деца. Поради технически причини този епизод беше отложен за днес Та, питате се какво стана с Ши' и нейния малък палав брат Кайто? Е, сега ще разберете точно това

*екранът се изсветлява*
- Помощ! ПОМООООЩ!!! - викаше Шилин, докато Неилът я носеше на коня извън града. - Помогнете ми!
Кайто също крещеше и викаше за помощ. Ноо... нямаше кой да ги чуе. Всъщност имаше, но никой не успя да ги спаси. И така двамата бяха отвлечени. Горките! След около петнайсет минути препускане с конете из горите, най-сетне се спряха. Смъкнаха Кайто и Шилин от конете и ги завързаха за едни дървета. Ръцете, краката, очите, устите, каквото се сетите.
- Какво ще ги правим тези? - попита един дрезгав мъжки глас.
- Как какво? Ще искаме да ни дадат храна в замяна, иначе ще ги убием. - каза сурово женски глас.
- И малко дете ли? - попита пак дрезгавия глас.
- Ох, да. Ти си нов. - отговори отново женският глас.
- Но все пак... то е само на 10 сигурно...
- Ако си толкова мекушав, ще останеш гладен! Ти избирай! - викна женският глас.
- Добре, добре! - стресна се мъжът.
- Хайде да тръгваме за скривалището, защото ако Найлите ни надушат... - каза някой друг.
Групата разбойници отвързаха двете жертви от дърветата и ги качиха отново на конете. След това сръчкаха животните и газ! Заминаха на някъде. След половин час пристигнаха пред някаква пещера. Вътре скриха Шилин и Кайто. Те все още бяха със завързани очи и не виждаха какво става. Не знаеха, дали има някой наоколо или не. Нищо. Беше черно пред очите им :Д Единствено можеха да чуват.
- Ще ги убием така или иначе, не може да ни издадат. Слушаха ни какво говорим. - каза един мъж.
- Съгласна съм. - чу се женският глас от преди.
Шилин и Кайто изтръпнаха. Бяха в ужас.
"Не искам да умра... не... няма да умра. Не искааам!" - мислеше си Кайто - "Кой знае как ще ме убият! Не... не искам да умирам, нито сестра ми, не искам да умираме!"
Скоро гласовете изчезнаха, не се чуваха стъпки, нищо не се чуваше, беше абсолютна тишина. Беше станало вечер.
"Како, само почакай! Ще ни измъкна от тук! Няма да им се дам на тези лоши хора! В никакъв случай!"
Ръцете им не бяха вързани отзад, затова момчето му беше по-лесно да се измъкне. След мъчителни извивки и изкривявания на тънките му ръчички, най-сетне той успя да се измъкне от въжето (Да, няма да го търка в остър камък, няма да е толкова клиширано!). Идваше му да се засмее, но не знаеше дали има някой наоколо. Веднага си махна и превръзката от очите. Мда, нямаше никой наоколо. Бяха само той и сестра му, която вече спеше... някак си. Кайто измъкна от пазвата си едно малко издялкано от дърво ножче и успя да освободи и краката си. След това се добра и до сестра му.
- Какооо! СТАВАЙ!!! - викна той и я стресна ужасно.
В първия момент, тя не се беше осъзнала и.. "ЩЕ НИ УБИВАТ!!! А, не... това е Кайто. Ама, че глупак, как ме стресна!... Какво?! Освободил се е?"
- Как си се освободил? - най-сетне той и махна превръзката от устата.
След това освободи ръцете и краката й.
- Къде сме? - попита Шилин.
- В някаква пещера. Бързо да се махаме, че ако дойдат... незнам...
- Давай!
И двамата тръгнаха бавно и тихо да излизат. За жалост на входа на пещерата имаше двама пазачи. За радост пък, те бяха с гръб и още не бяха усетили Кайто и Шилин. Хлапето обаче имаше идея и за тази ситуация. По земята в пещерата имаше доста камъчета. Той взе едно и го опъна на прашката си. *човешки звуци предизвикани от силна болка в главата* Първият пазач падна по корем, ударен в тила.
- Ей! Елате ми! - викна вторият пазач и се нахвърли на двамата.
Е, само че, докато прекрачи десетината метра до нападателите. Втори камък полетя и... сещате се Шилин гледаше Кайто учудена. Изведнъж го прегърна.
- Ти си моят герой!
- Нее! Како! Звучиш все едно си ми гадже! А аз не искам такова! - замрънка Кайто. - Стига сме стояли тук. Може да дойде някой!
И така двамата закрачиха в горите сам сами посред нощ. Мислите си, че там имаше мечки, тигри, вълци и извънземни? И е напълно тъмно и страшно? Не, всъщност нямаше никакви изроди, а небето беше чисто и звездите и луната създаваха достатъчно светлина, за да виждаш къде ходиш. Все пак двамата не можеше да останат в гората, може наистина да има мечки, тигри, вълци и извънземни. Решиха да намерят някакво убежище каквото и да е то. Джакпот. В далечината измежду дърветата се виждаха светлинки от газови лампи (извинявай Кумори, налагаше се ). Добраха се някак до там и... що да видят! Това беше цяло село! Та това бяха Найлите! Проклятие!
- О, не! Побаднахме право на тях! - отчая се Шилин.
- Не, како, онези бандити не бяха Найли. Поне дочух, че единият бандит каза, *започва тъп акцент* "Хайде да тръгваме за скривалището, защото ако Найлите ни надушат...".
- Кой знае какво си чул, тук е опасно! Не чу ли какво казаха от другото село? - беше страшно оплашена Шилин. - Нека се махаме по-добре.
- Хей! Кои сте вие? - чу се груб мъжки глас от някъде.
Шилин и Кайто се стреснаха и подскочиха. Като се обърнаха видяха един огромен едър здрав силен мъж да стои пред тях, нарамил един дънер.
- Ние... такова...
- Да не сте Чини и да сте дошли да крадете? Направо ще ви смажа!
- Не... не.. ние... - пелтечеха двамата.
- Като ви гледам, едвали сте дошли да крадете. Малка млада госпожичка и... дребосък. - наведе се мъжът и ги огледа, а след това се засмя.
- Какви сте вие?
- Ние идваме от друг остров... и... - опита се да продума нещо Шилин.
- От друг остров?! - учуди се мъжът. - Как така от друг остров? Да не ме лъжете!
- Не, чесно, чичо, не сме оттук и сме се изгубили. - обясни Кайто.
- Предполагам, че няма къде да спите? - подгледна ги с едно око мъжът.
- Има, но, се загубихме и...
- Вече е късно, хайде елате да спите в нас, ще ви гощавам, пък утре ще видим какво ще правим. - усмихна се широко мъжът и закрачи напред.
Шилин и Кайто се спогледаха, вдигнаха рамене и го последваха. Явно този ден им беше късметлийски. Успяха да се измъкнат и намериха доста сигурно убежище. Дори ги нахраниха с... боб. Те за разлика от някой глезльовци на име Ноа (здрав мъж ) нямат проблем да ядат боб. Вкусен, вкусен боб. Двамцата разказаха на мъжа всичко. Той се чудеше как Чините не са ги нападнали. Те пък му обясниха, че Чините говорели същото за Найлите. Работата нещо не беше както трябва. Скоро си легнаха. Имаше легла и за двама им. Къщата беше доста голяма. Какъв ли човек беше този, че да има такава къща? Това ще разберете ей сега, на сутринта. Рано, рано в осем часа на другият ден (за някой от форума ултра рано) двамата се събудиха. Като излезнаха от стаята, на масата ги чакаха мъжът и съпругата му. Имаше сервирана храна, различаваща се от боб. Ех, Ноа да беше тук, какъв кеф. Двамата седнаха и започнаха да ядат.
- Като се наядете, малко по-късно, ще тръгнем, да ви заведа до селото на Чините. Не че не сте добре дошли тук, но вашите приятели сигурно ви търсят. - каза мъжът и се усмихна. - Между другото, не се запознахме, казвам се Хакуто (Айде, индианци ги изкарах Ако не ви харесва името, мислето друго и го сменям).
Шилин и Кайто кимнаха в съгласие. Мъжът и жена му излезнаха от стаята някъде навън за момент, искаше да и каже нещо насаме. В този момент Шилин заговори брат си.
- Вчера каза, че не искаш да имаш приятелка, защо така?
- Какооо! Винаги съм го казвал! Любовта е глупаво нещо пък и...
Изведнъж една от вратите на другите стаи се отвори. От нея се показа малко момиченце. С дълга руса коса, чак до кръста. Личицете му беше бяло като сняг, а очите сини като океана. Кайто впи поглед в момичето и не довърши приказката си, дори не затвори устата си. Беше направо замаян.
- и... - опита се да продължи Кайто.
- И какво? - усмихна се лукаво Шилин. - Кажи де?
- Такова... Нищо...
- Кои сте вие? - попита малко момиченце с тънкото си гласче.
- Забравих да ви кажа, имаме си и малко момиченце. Тя винаги се успива, затова не стана за закуска. - влезна отново мъжът в стаята.
Мъжът прибута Кайто до момиченцето и ги накара да се запознаят.
- Аз съм.. Кайто... здравей... - едвам смънка момчето цялото почервеняло от срам.
- Аз се казвам Сая, здравей и на теб. - отвърна момиченцето студено.
Шилин стоеше отзад, гледаше и се кикотеше тихичко.
"Не искал да си има приятелка... Любовта не била за него... Ха! Виж се сега, Кайто!" - мислеше си тя.
И така тръгнаха на път. Сая дойде с тях. Кайто само нея гледаше тайничко отстрани. Какво беше това чувство, което той изпитваше? Любов от пръв поглед? Не! Любовта е глупост! Няма такива работи! Така си мислеше той, но само му се искаше да е така...

-На нея пък какво и стана? - смънка ниско Неоми, гледайки вратата, която Луна затвори след себе си преди секунда.
-Не знам, сигурно просто е гледна. - усмихна се Лилирара. Неоми я погледна тъпо.
-О, сигурно факта, че след 7 дни глад отвлякоха двама от приятелите ни няма нищо общо. Пък и това момиче започва да ме притеснява. Сякаш живее в различна реалност-розова и щастлива, отдалечена от нашата реалност. - намуси се тя.
-Луна? - учуди се Ноа. - Не, тя се притеснява за Шилин и Кайто, просто така се справя с проблема.
-Затваряйки се в себе си? Изчезва, появява се, говори си сама... - започна да говори пак Неоми.
-Говори си сама? - прекъсна я Лилирара. Неоми я погледна объркано.
-Така се казва, но съм сигурна че си говори сама! Докато.... е сама! - викна Неоми, изправи се и започна да крачи наоколо, тъй като се почувства леко неудобно, по-скоро тъпо. Лилирара погледна момчетата, а те, както нея, нищо не бяха разбрали.
-Както и да е, не мисля че трябва да се тревожим за нея сега. - обади се Ноа. - Все още не знаем къде са Шилин и Кайто.
-И дали изобщо са живи. - каза едно от момчетата. Всички го погледнаха, като Ное и Неоми бяха направо ужасени. Той се огледа объркан, после се защити, пелтечейки. - К-какво? Мноого хора сме загубили така!
Лилирара го сръчка в ребрата, така го накара да млъкне.
-Живи са, сигурна съм. - каза тя, вирвайки нос.
-И как смяташ да ги намериш? - чу се глас. Всички се обърнаха и видяха бащата на момиче, не далеко от тях.
-Т-тате? - каза тя шокирана и се изправи. Човекът се усмихна и се приближи.
-"Тате"? - смънка си Неоми.
-Съжалявам че закъснях, миличка. - каза мъжа, прегръщайки дъщеря си бързо.
-Какво стана, защо не дойде за закуска? - попита нервно тя, сякаш усещаше, че нещо се бе случило.
-Трябваше да говоря с един човек и закъснях. Но информацията е важна, седни. - той я върна на пейката, след което се изкашля тактично и продължи. - Разбрахме кой нападна последно селото. Не са били Найлите.
-Какво? - учуди се Неоми.
-Не... о, не може да бъде! - викна Лилирара. Наведе глава, подпирайки длани на челото си.
-Какво? Какво значи това? - попита Неоми, въртейки бързо глава ту към момчетата, ту към Лилирара, ту към баща и.
-Значи, че е била Елора. - смънка Лилирара. След секунди надигна глава и погледна гостите си.
-Елора? Това пък какво е? Има трето племе ли? - попита Ноа.
-Не, Елора е жена, по-скоро кучка, която има малка банда. От време на време нападат селата, за да имат какво да ядът, иначе живеят... някъде, далеч от погледите ни. - обясни Лилирара.
-О, значи я познаваш? - попита Неоми, скръствайки ръце. Всички я погледнаха объркани.
-Както и да е, знаете ли къде е? - попита Ное, дърпайки приятелката си назад, за да я накара да млъкне.
-Знам няколко места, на които е възможно да са ги отвели. Знам също и къде обича да ходи тя, така че сигурно ще я намерим там. - замисли се Лилирара.
-Какво чакаме тогава? - викна Неоми.



---------
кратичко е, но съм болна и едва гледам. Така че ако има грешки ще ме извините

- Напред! - викна Ноа и посочи пътя към гората.
След това първа в редицата тръгна Неоми, след нея Лилирара, после Ноа, после и две от непознатите момчета (да ги наречем Чин и Йан).
- Еййй, чакайте ме! - провикна се някой зад групата.
Беше Луна. Как можаха да я забравят? Ужас! След като и момичето се вреди накрая всички тръгнаха отново напред.
- Защо тръгвате без мен?
- Решихме, че не искаш да дойдеш... - отвърна Неоми.
И раз-два, раз-два, мършируваха по пътеката. Раз-два и патеката изчезна. Сега бяха някъде из гората.
- Предлагам да минем първо от дясната страна на вулкана (оффтопик: описание на острова по-надолу). - предложи Лилирара.
- Ти водиш. - усмихна се Ноа.
Точно в същото време на стотина метра от тях минаваха... Шилин, брат й Кайто, Хакуто - вождът на съседното племе и дъщеря му Сая. Двете групи се разминаха на косъм.
- Виждате ли пътеката? - попита Хакуто и посочи напред - Тръгвате по нея и сте право в селото след пет-десет минути. Не мога да ви съпроводя по-напред, защото може да ни видят, а не искам да излагам дъщеричката ми на опасност.
Кайто и Шилин кимнаха. След това се сбогуваха с Хакуто и Сая и закрачиха по пътеката. Наистина след пет минути бяха в селото. Бързо се ориентираха към дома на Лилирара, само че вътре нямаше никой.
- Ама те къде са? - учуди се Кайто.
- Сигурно са тръгнали да ни търсят... - притесни се Шилин - Ами ако ги хванат тях и им сторят нещо?
- Не се бойте, с тях са едни от моите най-верни бойци - Чин и Йан. - каза някой зад тях.
Кайто и Шилин се обърнаха. Беше бащата на Лилирара. Сега забелязаха колко прилича на другия вожд. Висок, здрав, широки рамене, желязна физиономия.
- Значи са тръгнали да ни търсят? - попита Кайто.
- За съжаление да... но нищо, ще се върнат живи и здрави скоро и ще се зарадват да ви видят, че сте добре. - усмихна се широко вождът.
- Дано.. - смънка Шилин.
- Сигурно сте изморени, ако искате се качете горе да си отпочинете. - усмихна се още по-широко вождът.
Кайто и Шилин, не че бяха изморени, но се качиха в спалнята и се излегнаха. Двамата мълчаха и обмисляха какво се беше случило. Да се върнем на човекотърсачите...
- Какво е това нещо вулкан? - попита Луна с недоразумение.
Откъдето идваше Луна, както и нейните приятели, нямаше такива неща като вулкани. Това беше ново нещо за тях.
- Ами... има отгоре един отвор и от него веднъж на петстотин години излиза лава - нещо като течащ огън. Изгаря и убива всичко по пътя си. - обясняваше им Лилирара.
- НАИСТИНА ЛИ?! - викнаха Ноа и Луна в един глас.
- Ами да... така де, това е само легенда, аз не съм го виждала да изригва, а трябваше да стане преди пет-шест години.
- Сигурно не е вярно... - смънка Неоми.
- Както и да е, гладни ли сте? - попита Лилирара - Вече ходим цели четири часа.
- Може да се каже... - едвам промълви Луна.
- Аз умирам от глад! - викна Неоми.
- Тук някъде имаше склад на Елора. Сигурно има храна в него. Ха-ха-ха! - каза Чин.
- Значи и ние ще крадем?! - учуди се Луна.
- Те са го откраднали от нас, така че все едно ни го връщат обратно. - обясни Лилирара. - А може и от другото село да са го взели, все тая... Хайде! Близо сме!
След още петнадесет минути път достигнаха до склада. Добрата новина беше, че има храна, лошата беше, че е боб. ОООО ГАДНО ЛИ ТИ Е НОААА!!! Са ще стоиш гладен, каприз такъв! Не бе, шегувам се, имаше месо. Нямаше боб, къде ще го наврат тоя боб? На човекотърсачите им окапаха лигите. Нахвърлиха се на храната.
- Дали да запазим за Шилин и Кайто? - попита Ноа.
- Може и да не ги намерим никога, не е сигурно. - отбеляза Йан.
- Мълчи бе! - сръчка го Лилирара.
След хубавата гощавка братушките отново потеглиха. Беше станало три часа следобяд. Още не бяха хванали никаква следа. Продължиха да ходят. Заобиколиха вулкана и сега му бяха от лявата страна. Оттук имаше доста повече път обратно до селото. Бяха и близо до чуждото село, затова бяха още повече нащрек. Започна да се свечерява. Всичките места, които бяха проверили, бяха празни. Нито Елора, нито Кайто, нито Шилин, нито никой. Героите започваха да губят надежда.
- Абе живи са бе! Сигурен съм! - викна Ноа, опитвайки се да повиши духа на компанията.
- И аз казвам, че са живи! - обади се Луна.
- Ох, става късно, колко още до селото? - попита Неоми.
- Няма да стигнем днес, вече е тъмно, а ще ни трябват сигурно десетина часа... - каза Лилирара.
- КАККВООО? - отвори си широко очите Неоми (да разбием клишето: ококори) - КАК ТАКА?!
- Ами така, ще спим някъде в гората, освен ако не искаш да се изгубиш в тъмното и да не се прибереш следващите два дена... - усмихна се Лилирара.
Някъде към девет часа вечерта, когато всички бяха като пребити от ходене, се спряха.
- Да запалим огън, тук ще спим. - каза Лилирара решително.
Чин и Йан се заеха със събирането на клечки и запалването им. Останалите събираха плодове. Тук имаше особено много банани. Големи жълти вкусни БАНАНИ!! До половин час всичко беше готово. Всички се насъбраха около огъня. Всеки награби колкото може повече плодове и започна да се тъпче. Ама че вкусно, някой неща ги нямаше на миналия остров!
- А това как се казваше?
- Киви...
- Аха... ммм... *облизване* Много вкусно...
След още половин час, като всички бяха готови, беше време за сън.
- Три момичета и три момчета сме, разделяте се по двойки и се гушкате някъде да не ви е студено... - ухили се Лилирара.
- Какви ги дрънкаш? - скръсти ръце Неоми, а останалите се засмяха.
- Шегувам се бе... - засмя се и Лилирара.
Е, в крайна сметка всички се натръшкаха кой къде му падне. След малко и всички заспаха. Бяха страшно уморени.

Отрязана част:

Spoiler:

(П.П.: Знаете какво следва Извинявам се за меко казано ужасно дългото време, което се тутках преди да напиша поста... Дано да е станал сполучлив. Отностно острова ето какво нарисувах, понеже ме мързеше да го описвам: тук. Колкото до плодовете, нямам си никаква представа, дали са съвместими като време и региони и температури и каквито и да е било фактори, да приемем че са. )

Слънчевите лъчи един по един се промъкваха между дърветата и атакуваха спящите ни герои. Естествено, не това ги събуди. Група ужасно сърдити мравки ги нападнаха, тъй като в тъмното се оказа, че Неоми беше легнала на мравуняка им. След като нейните викове събудиха и останалите, всички заедно успяха да я спасят от ядосаните хапещи гадини.
-Всяка сутрин ли се събуждаш със викове? - мърмореше Лилирара, опитвайки се да притъпи болката в главата си с ръце. Неоми я изгледа недоволно, после продължи да си тупа дрехите.
-Това бяха най-огромните и силни мравки, които съм виждала! На нашия остров имаше едни малки и безобидни, дори мили! А тези тук, големи колко палеца на крака ми (размаха крак показно) хапеха като диви кучета! За момент реших, че ще ме изядат! - обясняваше Неоми. Чин и Йан е спогледаха, после започнаха да се смеят. Момичето ги гледа няколко секунди объркано, после се спусна към тях яростно.
-Леле, Неоми, гърба ти! - викна учудено Луна. Искаше да я спре, преди да е стигнала целта си, и успя. Въпреки това, наистина целият и гръб беше на петна и дупчици от зъбите на мравките. Неоми замръзна на място и бавно извъртя глава назад, за да види както има на гърба си. Нищо не можеше да види, но скоро и Ноа се присъедини към разговора.
-Уха, това сигурно доста боли.
-И ще сърби. След час-два отровата за ще започне да действа и ще и се иска да си свали кожата. Няма да се учудя ако се опита и да го направи. - каза замислено Лилирара. После се засмя, тъй като физиономията на Неоми беше доста притеснена. Беше разтворила очи (за малко да напиша ококорила ), зяпнала с уста, уплашена до смърт.
Все пак, след около час всички най-сетне потеглиха. Чакаше ги доста път до селото. Още в началото на пътя Неоми започна да си чеше гърба. Щом се усети че го прави, направо подивя. Паникьоса се, защото знаеше, че в тялото и има отрова, а и страшно я сърбеше. Момчетата я успокоиха, като и казаха, че след около километър има малко езерце, в което ще може да се изкъпе. Водата успокоявала кожата и неутрализирала отровата. Неоми наистина се успокои, но после забърза крачка, карайки и останалите да се размърдат, за да стигнат по-бързо. Когато най-сетне пристигнаха, момичето се хвърли направо с дрехите във водата. Гърба страшно я сърбеше и тя направо не издържаше. Останалите също се възползваха, Луна влезе със Неоми, един пи вода, друг само си изми ръцете, трети-главата.
-А... колко е приятно.... гърба наистина не ме сърби вече! - радваше се Неоми, плувайки по гръб.
-Казах ти! - провикна се Лилирара, после седна на земята и въздъхна.
-Опасни ли са тези мравки? - попита Ноа. Той седеше прав, на метър от нея, втренчил се в момичетата във водата.
-Не. Причиняват само як сърбеж, но ще и мине. Ти защо се безпокоиш толкова за нея? - погледна го усмихната и подозрителна Лилирара. Той и хвърли бърз поглед, после пак се обърна напред.
-Приятелка ми е, нормално е да се безпокоя.
-Само приятелка... или... специална приятелка? - попита с още по-лукава усмивка. Момчето се позасмя, навеждайки глава.
-Тя ми е като сестра. Израснали сме заедно и много я обичам. Тя също ме обича, дори и да не го изразява... никак. - накрая сякаш се замисли.
-Е, щом е така няма от какво да се притеснявам аз. - каза Лилирара доволно и се излегна на тревата. Момчето се обърна към нея и се приближи, гледайки я объркано.
-Какво притеснение?
-Реших че сте гаджета, или ще се жените и за това се дърпаше. Оказва се, че не е така, следователно няма както да ме тревожи. Само мой си! - каза момичето, без да отваря очи. Лицето и беше насочено към слънцето и лъчите му нежно я галеха и затопляха. Ноа пък я гледа като застрелян няколко секунди, после е обърна и се отдалечи. Седна при другите две момчета.
-Какво ти има? - попита го Чин, гледайки го странно.
-Н-нищо... искам да ви питам нещо,като... мъже. Какво ще ми кажете за нея? - Ноа наведе леко и дискретно глава към Лилирара. Чин и Йан я погледнаха, после се спогледаха, накрая се засмяха. Ноа пък ги гледа объркан няколко секунди, после ги накара да замълчат.
-Да не си падаш по нея?
-Или си влюбен? - довърши Йан и двамата пак се засмяха. Ноа се нацупи и обърна глава към земята. След минута момчетата се стегнаха.
-Какво искаш да знаеш? Коя зодия е? Къде обича да ходи? Какви цветя предпочита?
-Или дали е добра в леглото? - обади се Чин. Другите две момчета го погледнаха учудени.
-Ти пък от къде знаеш това? - попита Йан. Момчето вдигна вежди, позасмя се и се почеса зад врата.
-Ами... такова...
-Спал си с нея?! - учуди се Йан още повече.
-Да, веднъж. Беше преди около година, но никога няма да го забравя... - замечта се той. Ноа започна да се смее, а Йан се опитваше да повярва все още факта.
-Защо се учудваш толкова? - попита го Ноа.
-Никога не съм я виждал с момче. Не е имала стабилна връзка, въпреки че желаещи за това има много. Лилирара има буен характер и малко хора я изтърпяват, но заради красивата и външност няма момче в селото, което да не я иска гола в колибата си. - обясни Йан. Ноа на ум си каза 'Да, прав е.' - Пред очите ми е отрязала поне 10 предложения за среща, дори и 4 за брак.
-Не е ли малка да се жени? - обади се Ноа.
-И тя така си мисли, но мъжете от селото... какво да ти кажа, всякакви ги има. - Йан вдигна рамене и погледна към водата.
-А ти не си ли се пробвал? - продължи с въпросите Ноа.
-О, мислил съм си го, разбира се. Но това беше преди да я опозная. Сега.. честно казано няма да мога да я изтърпя. Красива е, секси е, но... да не ми е в къщата.
Ноа доста се замисли над тези реплики. Скоро обаче пак тръгнаха по пътя, за това и ги затвори в някоя кътче на съзнанието си. Неоми беше много радостна, че не я сърби гърба вече. Естествено, никой не и каза, че отровата е неутрализирана от водата само за известно време. Щом тя сама го разбра, виковете и крясъците и се чуваха из целият остров...

aaaa разгеле!!!
имам забележка. не смесвай времетана, когато пишеш. в един текст ако ги смесиш по-приемам (въпреки че пак е грешка), но в едно изречение... вече става смешно

"Луна въздиша и седна на влажната земя."
'въздъхна'


Обратно при останалите герои:
-Абе, там нямаше ли пещери? - каза Чин и всички изведнъж млъкнаха. Лилирара се приближи до него и пак се вгледа в светлината. После вдигна поглед и се завъртя. Въпреки че беше тъмно, това завъртане явно и помогна да стигне до заключението:
-Пещерите на Елора!
Ноа и Неоми се спогледаха. Момчето се обърна назад, явно потърси Луна с поглед, но след като не я намери настъпи кратка паника.
-Луна я няма. - каза тихо той.
-Какво!? - извика Неоми, подскачайки бързо. Йан се хвърли върху нея, запушвайки и устата.
-Тихо, момиче, ако ни чуят сме свършени!!!
Неоми го изгледа странно, но после го сръга в ребрата, тъй като, съвсем несъзнателно, другата му ръка се беше оказала не където трябва. Момчето се поизчерви и нищо не каза, може би му стана неудобно.
-Можем да минем покрай пещерите без да ни видят. - каза Лилирара. Тя, заедно с Чин, все още гледаха светлините и явно обмисляха плана за действие.
-Ами Луна? Няма я! - обади се Ноа.
-Сигурно е отишла в някой храст, все пак и момичетата ходят по нужда. - каза Лилирара. Всички я погледнаха странно. - Какво? И ние сме човешки същества, имаме нужда да изпразваме мехура си от време на време!
Момчетата се почувстваха тъпо, за това изместиха погледи от нея бързо. Неоми пък се плесна по челото.
-Не е отишла по нужда! Раницата и е тук! - посочи после с досада в гласа.
-Е, няма да отиде с раницата да... - започна Лилирара, но Ноа я прекъсна бързо.
-И все пак мисля, че не е това. Карахте се кой да отиде да провери пещерите, мога да си заложа главата, че е отишла сама да го направи.
-Коя глава, жребецо? - обади се Лилирара, поглеждайки го малко недоволо. Момчето се ококори и погледа му почна да играе по тялото на момичето. - Няма начин да е отишла сама. Не изглежда чак толкова глупава!
-О, не бъди сигурна. - обади се Неоми.
-Стига, момичета! - викна Чен. - Трябва да приемем най-лошото! Повече от 10 минути седим тук, ако беше отишла... по нужда щеше вече да се е върнала. Значи е отишла в пещерите!
Минутка мълчание...
-И какво ще правим? - обади се Неоми.
-Ще чакаме. - каза Лилирара недоволно и седна на земята по турски, скръствайки и ръце.
-Какво ще чакаме? Да се съмне? - заяде се другото момиче бързо.
-Да.
Лилирара усети във врата си тъпите погледи и на четиримата.
-Нямаме какво друго да правим! Тъмно е, нямаме оръжия, не сме сигурни дали тя е в пещерата, а, повярвайте ми, ако не е там за нищо на света няма да отида! - уточни се Лилирара.
-Значи цяла нощ ще седим тук... - смънка Ноа, сякаш за да повярва на думите.
-Студено е! Няма ли поне огън да си запалим? - каза Неоми, потърквайки ръце.
-Луда ли си? - кресна веднага Лилирара. - Ще видят пушека и веднага ще дотърчат. Топлете се помежду си, никакви огньове!
Неоми изскърца със зъби ядосано, обърна се и се отдалечи няколко крачки. Седна до едно дърво и се сви, обгръщайки коленете си с ръце. Наистина и беше студено. Трите момчета се споглеждаха известно време, после се отдалечиха от Лилирара, за да поговорят без тя да ги чуе.
-Аз отивам да стопля сладураната, а вие се оправяйте с нея! - каза Чин, като 'сладураната' беше Неоми, а 'нея'-Лилирара.
-О, няма да се разберем така! - възрази веднага Йан. - Аз отивам при Неоми, а вие оставате с Лилирара. Страх ме е от нея, когато е в такова настроение.
-'Такова настроение'? - обади се объркано Ноа.
-Не става това, което тя иска. Недоволна е, следователно се ядосва и трябва по някакъв начин да си изрази яда. Не искам аз да съм боксовата и кръша, отново. - каза Йан, свеждайки поглед. Ноа вдигна вежди и се замисли.
-На Неоми май наистина и е студено. - констатира Чин, гледайки я как трепери, заедно с дървото зад гърба и.
-Да, (щях да напиша 'Да,Айнщайн...' ) - смънка Ноа, после погледна Лилирара. - Добре, вървете при Неоми, аз ще се оправя с яростта на водачката.
Тримата се разделиха и всеки се зае със задачата си. Изглежда глупаво от страни, но явно Чин и Йан наистина бяха усещали 'яростта' на Лилирара в такива ситуации. От друга страна Ноа, който я познаваше от скоро, но вече беше пленен от буйния и нрав и примамливата и външност, беше готов да се пробва. Но какво се случи по-нататък? Няма да ви кажа сега

----------------------
кратичък, но може по-късно (или утре, ако още никой не е писал) да го довърша, поне да напиша нещо за вечерта =)